Какви сечива са ползвали
Създаването на сечива, с които хората си служат в различни дейности, отличава хората от животните и е в основата на човешкото развитие (еволюция). Още най-ранните хора, дошли в днешните български земи от Африка през Близкия изток преди повече от един милион и половина години, използвали прости сечива, изработени от кремък (вид камък, подходящ за отцепване). Постепенно те ставали все по-способни в обработката на кремък, дърво и на кости от животни, и започнали да създават по-сложни оръжия, с които да ловуват и осигуряват прехраната си. Най-напред изобретели копието, а след това лъка и стрелата. От кости правели шила за пробиване на кожи и изработка на дрехи.
Възникването на земеделието и необходимостта от изграждане на постоянни жилища през новокаменната епоха (неолит) било свързано с нуждата от създаване и използване на нови видове сечива. Хората изобретили каменни брадви и тесли за отсичане и обработка на дървета, сърпове с кремъчни зъбци за събиране на реколтата от пшеница и ечемик, мелнични камъни (хромели) за стриване на зърното и много други. Станали истински майстори в обработката на естествените материали, които природата предоставяла – камък и кремък, дърво, кости и рога от животни.
Около 5 000 години пр. Хр. те за пръв път открили, вероятно случайно, че на силен огън могат да стопят някои скали (минерали) (първоначално медни руди) и след това лесно да променят формата им както желаят. Така започнали да изработват сечива и оръжия от мед (игли, шила, брадви, бойни брадви, копия) и украшения от злато. Това днес приемаме за начало на металургията и начало на следващата епоха – каменно-медната или халколит.
Началото на бронзовата епоха пък е свързано със следващото важно откритие – че смесването на медта с друг материал прави сечивата по-здрави и издръжливи. Този нов, за пръв път изкуствено създаден от човека материал, се нарича бронз и представлява метална сплав на мед и калай, която е по-лесна за обработване. От него хората започнали да правят някои от сечивата и оръжията си (брадви, длета, сърпове, а в края на бронзовата епоха – стрели и върхове за копия) и да произвеждат нови видове предмети – ками, мечове, двойни брадви, по-рядко съдове и накити. Древните майстори на бронза – траките, владеели много техники – първо изкопавали рудата, след това я обработвали и складирали под формата на специални слитъци, а след това – я стапяли и смесвали с калай. Предметите изработвали като ги отливали в специални каменни калъпи, а после ги дообработвали като ги ковали, полирали или украсявали.